Дарина Григорова през 2014 г.: Украйна – европейският Виетнам
Дарина Григорова написа тази публикация за " Гласове " на 29 юли, 2014 година Публикуваме я още веднъж заради нейната новост и като имитация на изявлението на шефа на съветското разузнаване Сергей Наришкин от оня ден, който предупреди Съединени американски щати, че поддръжката за Украйна от страна на Запада ще трансформира спора във втори Виетнам, който ще преследва Вашингтон с години.
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Сигурно мнозина помнят опиянението от рухването на Желязната завеса, груповата заблуда на първия протест на площада пред Александър Невски, обречения взор на Тодор Живков пред трибуната, красивата фантазия за “демокрацията на Запада ”, “европейските или евроатлантическите полезности ”.
Желязната завеса обаче не се мери единствено с отворените граници, тя остана компактно във усещането на Запада към Източна Европа като секънд хенд пространство, и то главно по два критерия – стандарт (тук постоянно се сещам за една от репликите на проф. Александър Фол: “стандарт не значи просвета ”) и отношение към Русия (ако е “империя на злото ”, си ортодоксален демократ, а може и по-префинено: в случай че харесваш съветската просвета, само че ненавиждаш съветската страна и не правиш разлика сред Русия и Съюз на съветските социалистически републики, отново си демократ, само че елитарен – “умен и хубав ”).
Пред " Св. Александър Невски " бяхме уверени, че нещо зависи от нас точно в този миг, окрилени от публицистиката на перестройката (моето потомство израсна с “Новый мир ”, “Нева ”, “Дружба народов ”, “Огонек ” и мн. др.), още не бяхме ваксинирани от технологията на прехода: прелом, режисиран извън – в тази ситуация от Кремъл, показан като следващата гражданска война поради революционните последици – преразпределение на собствеността – за определени, и разделяне на управляващите, политически и цивилен свободи – за всички.
Не си представяхме приватизацията като законно разграбване на страната, а разочарованието пристигна последователно – политическият хайлайф остана корпоративен, а не партиен/идеен (такъв е единствено за предизборно говорене и за ориентировка в залата на парламента), а страната последователно абдикира от основни функционалности, само че и никой не спря този развой на автоимунно заболяване на държавността, дори противоположното – публичната настройка беше хипнотизирана от мантрите на “пазара ” като единствен и извънреден “път към Европа ”, което беше и мъчителна реакция на дискредитираната социална/лява концепция, асоциирана с тоталитарното след разпада на Съюз на съветските социалистически републики.
Когато демократите форсирано разглобиха Югославия, идеализираха АОК (Армията за избавление на Косово), заразиха Сърбия с обеднен уран и какво ли още не, а водещата логичност в медиите беше “който е срещу бомбардирането на Белград, е за Милошевич ”, обликът на Европа въпреки всичко остана чист, опетни се този на НАТО и войната се приписа повече на Съединени американски щати, в сравнение с съдружниците им (сред които и ние). Стартира следващият стадий на ислямизация на Балканите, само че спорът остана като местен или дори недодялан, без да засегне Стария континент и “европейската приказка ”.
Европа смъкна маската на демокрацията с отношението си към гражданската война в Украйна, която е местна (засега в Донбас) и хибридна (с локални сили и с задгранични наемници, подкрепяни импровизирано от Съединени американски щати, против интербригадите от доброволци към опълчението, мълчешком поощрявано от Русия – по този начин и двете световни сили не поемат отговорност за борбата, която водят на полето на Украйна).
Вторият майдан в Украйна, така наречен евромайдан, се изроди с европейска помощ във въоръжен прелом с последна националистическа (частично неонацистка) идеология, гневна русофобия и в действителност геноцид над несъгласното с майданските управляващи украинско и съветско население от Донбас, бомбардирано от украинската войска под аплодисментите на Европа и откритото поощряване от Съединени американски щати.
Старият континент сподели колониалното си отношение към Източна Европа и обликът на “европейски полезности ” се разпадна на пикселите с документираните жертви на майданския режим:
- 2 май, показната екзекуция в Одеса, одеският Хатин; 2 юни, първата авиационна офанзива на Луганск; Славянск до свалянето на обсадата беше останал без ток, вода, без филантропичен кулоар, даже без Червен кръст, никакви публицисти отвън съветските след убийството на Андреа Рокели – прочее в този момент е същото в Луганск, единствените братя на перото там сега са от Русия;
- 27 юли, паркът на Горловка, раздрана майка с едногодишно момиченце, 28 юли, Луганск, окървавена инвалидна количка от бомбардирания дом за възрастни, които не са могли да се доберат до убежището. Когато има репортаж на Би Би Си за мирните жертви в Украйна – споделят какъв брой са ранени или убити, какво е разрушено, само че в никакъв случай от кого... от Киев, от майданските управляващи...
Към тази картина от кървави пиксели е и 17 юли, сваленият " Боинг ". Да забелязахте цветя и свещи пред посолството на Алжир за пасажерите от самолета на алжирските авиолинии? Не, несъмнено, така наречен интернационална общественост изборно се трогва... (Или може би за жертвите има значение, че не е свален от ракета, а е случай?) Нямаше отвращение обаче и когато украинците по простъпка обстреляха Ту-154 през 2001 година и в началото отричаха, само че най-после Кучма призна... но за какво да се приказва, та там са починали руснаци... Сега за боинга от 17 юли с изключение на внушаващите съветска виновност корици на Time и други уважавани западни списания няма никакви доказателства и дори Псаки си трае, само че даже и да го потулят (неслучайно точно Англия ще дешифрира черните кутии, без да позволява интернационалните експерти), ще би трябвало да отговорят украинските управляващи за какво украинските диспечери са отклонили самолета тъкмо в зоната на военните дейности, която от 8 юли е била затворена... Но в случай че се върнем на изборната жал на индивида към индивида... сълзи се леят единствено в случай че има конспирация и професионален звук, другояче – да рупа попкорна..
Европейското безсърдечие за избиваните мирни руснаци и украинци в Добас не е за първи път, нито за финален - предпоследния бяха сърбите, само че тогава европейците заедно участвахме, кой с бомби, кой с гълъби (Мони Паси пусна бели такива най-цинично по време на бомбардировките на Белград)... Нашето равнодушие е необичайно, тъй като представете си, в случай че в София се реализира прелом – някакви протестъри на жълтите павета смъкват с коктейли " Молотов " следващото държавно управление поради корупция (то няма имунизирано от такава изключително по нашите ширини), оставям политическия цвят (няма значение какъв е), и българите, които откажат да се подчинят на новите управляващи (набедени като " комунисти " или " соросоиди " съгласно случая), получават от София легитимиран от така наречен интернационална общественост гнет с присъединяване на армията... несъмнено, при нас няма две културни народи в една гражданска, както е в Украйна, само че има други разграничителни линии - постоянно има такива... да поляризираш едно общество е въпрос на технология и няма застраховани... та какъв брой ли ще ни коства това безразличие…
Правозащитниците мълчат... и тези в Европейски Съюз, и тези в Съединени американски щати, и тези в Русия... цената на мълчанието я виждате. Какво ли щеше да стане, в случай че светът беше премълчал зверствата на турците след Априлското въстание.. необичайно нещо сме хората, от време на време не се отличаваме от антилопите гну, които пият жадно вода, до момента в който крокодилът гълтам съседа им… Едва неотдавна Humans Rights Watch дружно с Червения кръст признаха спора в Украйна за въоръжен, само че вътрешен макар очевидното присъединяване на външни сили.
Интересно е и кои от външните сили са водещи в спора – страните или корпорациите (САЩ и Русия или " Шеврон " поради шистовия газ в Юзовското находище с център Славянск, и " Шел ", от една страна, и " Газпром ", от друга).
Защо Украйна ще се трансформира в европейския Виетнам?
Защото в Украйна, в централна Европа, се води първата хибридна война за ХХI век (няма политическа отговорност, корпоративните ползи надвиват над държавните, безнаказани цивилни жертви, словесна желязна или по-скоро плазмена завеса).
Защото Европейският съюз с политиката на наказания по отношение на набедената от медиите за агресор Русия ще влезе непринудено (ако приемем натиска на Съединени американски щати единствено като препоръка) във разновидността на противоположен мат, чийто край ще е трансатлантическият васалитет (ако Украйна за Европейски Съюз е колония, не по-различно е и отношението на Съединени американски щати към Европа в момента).
А в това време износът на “демокрация ” породи джихадисти в Ирак, неонацисти в Киев, дехристиянизиране на Близкия изток и е на път да деевропеизира Европа. Ще доскачаме ли до такава степен с “Одата на насладата ”, или ще намерим индивида, издирван от Диоген (защото същинският демократ живее в бъчва и избира слънцето пред цезаря (бил той великият Александър, Путин или Обама) – това е въпросът… тъй като третият Виетнам ще сме самите ние.
Анализът на Дарина Григорова е публикуван в " Гласове " на 29 юли, 2014 година
